Постинг
19.10.2008 14:26 -
Аз съм 10 клас
... Не толкова факт, колкото истина, която отбягвам да изричам, защото си ме плаши.
А какво всъщност се промени за един месец?
Захладня.
Все по-чест(н)о се сблъсквам с човек, когото съм подложила на експеримент "ако наистина държиш на някого, ще го оставиш да си тръгне" двупосочно.
Гледах "Черна комедия".
Открих чара на "белот на тъмно в парка", като да играеш с трима късогледи също допринася по някакъв начин.
Започнах да думкам на барабани и се привързах нечовешки към палките си.
Карах кънки на ледена пързалка след около 5 годишно отлагане.
Постоянно нещо се случва.
Като се замисля, темпото не само, че е динамично, ама и ми допада. Придава илюзията за душевен флегматизъм. Което напълно ме устройва. Три години до следващата коренна промяна. Една до следващата ми имунизация (последната беше в пети клас ?!?!!). Направо да не повярваш, че още нищо не си видял от живота. След толкова много.
Има да работя, да карам кола, да намразя мъжете, да бъде студентка, да си мисля, че знам всичко, да преживея трагедия, да направя най-големите си грешки, да ги осъзная, да не ги повтарям, да заобичам мъжете, да тъна в самосъжаление, да се преоткрия, няколко пъти, да разбера какво искам, да се опитам да го постигна, да го постигна, да бъда щастлива, да видя света, да проумея, че всъщност нещата, които наистина имат смисъл, са малко, да намеря своята опора, да намеря своята не напълно, а достатъчно перфектна половинка, да се убедя многократно, че всичко е относително и че нищо не е вечно, но пък и да се стремя да оставя някаква следа, ако не в историята, то поне в сърцата на тези, които позволят... ... ... Просто... да вървя по собствения си път и сама да решавам как да правя завоите, сама да избирам къде отивам и сама да усетя кога ще спра.
Е, дали пък да не намаля темпото?
Още нищо не съм видяла.
А какво всъщност се промени за един месец?
Захладня.
Все по-чест(н)о се сблъсквам с човек, когото съм подложила на експеримент "ако наистина държиш на някого, ще го оставиш да си тръгне" двупосочно.
Гледах "Черна комедия".
Открих чара на "белот на тъмно в парка", като да играеш с трима късогледи също допринася по някакъв начин.
Започнах да думкам на барабани и се привързах нечовешки към палките си.
Карах кънки на ледена пързалка след около 5 годишно отлагане.
Постоянно нещо се случва.
Като се замисля, темпото не само, че е динамично, ама и ми допада. Придава илюзията за душевен флегматизъм. Което напълно ме устройва. Три години до следващата коренна промяна. Една до следващата ми имунизация (последната беше в пети клас ?!?!!). Направо да не повярваш, че още нищо не си видял от живота. След толкова много.
Има да работя, да карам кола, да намразя мъжете, да бъде студентка, да си мисля, че знам всичко, да преживея трагедия, да направя най-големите си грешки, да ги осъзная, да не ги повтарям, да заобичам мъжете, да тъна в самосъжаление, да се преоткрия, няколко пъти, да разбера какво искам, да се опитам да го постигна, да го постигна, да бъда щастлива, да видя света, да проумея, че всъщност нещата, които наистина имат смисъл, са малко, да намеря своята опора, да намеря своята не напълно, а достатъчно перфектна половинка, да се убедя многократно, че всичко е относително и че нищо не е вечно, но пък и да се стремя да оставя някаква следа, ако не в историята, то поне в сърцата на тези, които позволят... ... ... Просто... да вървя по собствения си път и сама да решавам как да правя завоите, сама да избирам къде отивам и сама да усетя кога ще спра.
Е, дали пък да не намаля темпото?
Още нищо не съм видяла.
Танцът на свободата / разказ
МАТРИЦА на Основните Подходи за Управлен...
Религията в клас е нож с две остриета
МАТРИЦА на Основните Подходи за Управлен...
Религията в клас е нож с две остриета
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 227